37% от катастрофите стават заради заспиване на волана

Как да го избегнем, както и тайните на сънната апнея, сомнабулизма, нарколепсията и синдрома на неспокойните крака, разкрива медицината на съня   

Те говорят насън, стават, разхождат се в тъмното, други не мигват до сутринта, трети заспиват внезапно, докато говорят, в средата на думата. Състоянията им са различни, но се изучават от една наука - медицината на съня

Мъжът зад волана се прозява, трие дълго натежалите си клепачи и надува още по-силно касетофона, за да прогони налягащата го дрямка. Шофирането е монотонен процес, приспива лесно. Пък и е уморен след дългия работен ден. Привечер се е отбил за малко вкъщи, събрал е багажа си и е потеглил към морето. Нощният преход ще го спаси от горещините, от засиления трафик по магистралата, ще му спести ден за плажа. Само да не е тая досадна дрямка! Надига термоса с кафе, пали цигара и пак се прозява. Клепките му тежат като оловни, ръцете също. Автомобилът криволичи по осевата линия, навлиза в отсрещното движение и за 15-20 секунди изминава отсечка с дължината на футболен стадион. Мъжът зад волана спи.

Сънят го е надвил внезапно

Черната статистика сочи, че 37% от смърните случаи при катастрофите по пътищата са причинени от умора, задрямване и заспиване зад волана. Състоянието се нарича дремливо шофиране, а последиците от него са обществено значими. В САЩ е изчислено, че заспиването на пътя причинява годишно финансови загуби в размер на 15 млрд. долара. У нас подобни калкулации липсват, но щетите със сигурност са огромни. Проблемът фокусира вниманието на няколко институции, които работят за предотвратяване на тежките катастрофи след заспиване зад волана. 

Инициативата принадлежи на фондация "Сън и здраве", БЧК и други институции, анагажирали се да обучават обществото за рисковете, които крие монотонната работа и причините за загуба на контрол над автомобила. А те са - недоспиване, лоша хигиена на съня, хронично безсъние, обструктивна сънна апнея и други разстройства на съня, често неразпознаваеми дори за лекарите като болест. 

Вместо адекватно лечение недоспалият пациент най-често получава рецепта с хапчета, разяснява д-р Славчо Славчев, председател на Дружеството по медицина на съня и на фондация "Сън и здраве", която предлага безплатни съвети, свързани с разстройствата на съня. А тръгващите на път в сезона на летните отпуски предупреждава: не пътувайте сами, на всеки 100 км си давайте почивка, при признаци на дремливост спрете, изпийте едно силно кафе и след това поспете половин час, така ще се сумират двата ефекта - на съня и на кафето, чието стимулиращо действие започва половин час след изпиването му. Това ще ви освежи и ще ви помогне да стигнете до целта.

Науката, която се занимава с разстройствата на съня, е сравнитело нова, развива се бързо през последните 20-30 години, въпреки че сънят и сънищата открай време вълнуват човечеството. Лишен от сън, човекът умира. Колко дълго можем да издържим без да спим? Желанието ни да победим природата непрекъснато изправя на изпитания доброволци. През 70-те години група от Калифорнийския университет поставя рекорд от седем денонощия и десетина часа бодърстване. 

След приключване на експеримента участниците в него спят непробудно 14 часа и възстановяват, макар и частично бодростта си. Големият 

сънен дефицит в

общата сънна банка

не се покрива с малко вноски. Сократ е смятал съня за частична смърт, но учените отдавна са наясно, че това състояние не е просто отмора, а недоспалият е глупав. 

Докато спим, мозъкът ни обработва информацията, която е получил през деня. Сортира я по важност, консолидира паметта, украсява я емоционално, подрежда случилото се в будно състояние, сравнява го с минал опит, прави прогнози. С това се обясняват и пророческите сънищата. Тези процеси подготвят мозъчния компютър за преминаване в будно състояние. 

Бебетата са най-големите интелектуални работници. Те прекарват в сън по-голямата част от денонощието, за да обработят информацията, получена от външния свят - светло, тъмно, топло, студено, различните миризми, подчертава д-р Славчев, един от първите ни специалисти по медицина на съня, трупал познания в Германия и Канада. 

Когато преди 20 години започва да изучава новата наука, се налага да краде "занаята". Няма учебници. През 1978 г. основоположникът на науката проф. Уйлям Димент сам си издава първата диплома по специалността, без да полага изпит. Просто няма кой да го изпита. Днес обучението по специалността е регламентирано в САЩ, Австралия и редица европейски държави, но не и у нас.

"За щастие вече не съм сам. 25 лекари се профилират в новата специалност", казва д-р Славчев. Науката се 

занимава с около

90 болестни състояния на съня

бодърстването и здравословни проблеми, проявяващи се само докато сме в страната на Морфей. Изследването и диагностицирането им се провеждат нощем в специални лаборатории. Пациентът заспива с поставени по него датчици, които отчитат различните физиологични процеси по време на сън. 

А през това време с помощта на модерната апаратура специалисти сомнолози разгадават тайните на съня му. У нас вече има 15 лаборатории за сомнографско изследване, но повечето от тях са в София. В страни като Германия обществото е осъзнало необходимостта от диагностиката на съня и броят им днес надминава 400. Защото като цяло модерният човек спи два часа по-малко в сравнение с предците си. 

Само за седмица тялото ни натрупва сънен дефицит от едно денонощие - кредит, който се изплаща само със сън. Статистиката показва, че около 40-50% от хората страдат от безсъние - остро, което продължава 2-3 денонощия, или хронично, което трае месеци, години. Хроничното безсъние в тъмните часове засяга по-често жени над 35-годишна възраст. Едно от челните места в дългия списък на сънните разстройства държи обструктивната сънна апнея. Заболяването засяга по-често мъже между 40- и 60-годишна възраст, които са около 15% от общото население. 

Симптомът се появява още в първата година след раждането. Жените са пощадени от болестта, страдащите от нея са около 4% . Обструктивната сънна апнея е сред най-големите виновници за дремливото шофиране. Симптомът се причинява от нарушен контрол на централната нервна система върху дихателния акт, разяснява д-р Славчев. Дишането спира, следва шумно прохъркване, после дишането спира отново. Отпуснатите мускули на носоглътката затварят дихателните пътища. При клиничните форми на болестта пациентът

не диша за повече от 10 секунди

по 400-500 пъти на нощ. Апнеите, намаленият дихателен поток, водят до многократно събуждане. На сутринта страдащите стават от леглото уморени, с нарушения в концентрацията, влошена трудоспособност, дрямката често ги застига на работното им място, не липсват и инциденти особено в ситуации, които изискват бърза реакция на мисълта и действията. Състоянието е рисков фактор за сексуална дисфункция, артериална хипертония, сърдечни инфаркти и мозъчни инсулти през нощта. Заболяването се диагностицира чрез нощна респираторна полиграфия под контрола на специалисти. 

Състоянието не се лекува, само се контролира с помощта на назални апарати, които подават въздух под повишено налягане и държат отворени горните дихателни пътища. Това е корекция, нещо като протеза, но тя позволява на хората с обструктивна сънна апнея да спят нормално, без рискове и да се събуждат бодри.

Нарколепсията е друг вид сънно разстройство с опасни последици, смятано дълги години за загадка, за психологически проблем, а болните за страдащи от мързел. Нарколептиците заспиват навсякъде и по всяко време. Както си вървят по улицата, клепачите им натежават, краката им омекват, свличат се на тротоара, спящи, а това често е и опасно. Случва се да заспят както говорят разпалено, в средата на някоя дума.

Падат, докато се смеят на вица, който току-що са чули, докато се радват на получен подарък, докато хапват... Сънят ги събаря внезапно, провокиран понякога от силни емоции. 

Смущението е описано за пръв път през 1880 г. от френския физик Жан Баптис Едуард Желино, който му дава и името. С проучване на състоянието през 70-те години се захваща и изследователят на съня Уйлям Демент. Но едва през 90-те години, изследвайки причините за повишеното тегло, учените откриват, че недостигът на орексин е в основата на това заболяване. 

"За щастие нарколепсията не е често разпространена. Болният трябва да си изгради стереотип на поведение с кратки паузи на сън. Половин час сън ще му даде възможност през следващите пет часа да е бодър", коментира разстройството с повишена сънливост д-р Славчев. 

Синдромът на неспокойните крака обаче е често срещано състояние, част от разстройствата на съня. 

Проблемите започват с лягането в леглото. Болният усеща гъделичкане, мравучкане, парене в краката, изпитва непреодолимо желание да ги раздвижи, шава неспокойно, побутва завивката и в много от случаите заспива едва призори. 

Синдромът засяга и двата пола, по-често жените. Подвластни са му всички възрасти, но страдащите в напреднала възраст са повече.

Лунатизмът - ходенето насън, пък сее загадъчност и страх както у засегнатите, разбрали от близките си какво им се случва след заспиване, така и у околните.

"При резки събуждания от дълбок сън може да има непълно събуждане. Тогава се проявява една от парасомниите - сомнанбулизмът. Среща се по-често при децата. Обяснява се с недостатъчното събуждане от дълбокия сън. Детето

ходи, говори насън

объркано е, трябва му време, за да дойде на себе си", обяснява д-р Славчев състоянието, което провокира въображението на много хора и е интригуваща основа за филмови сценарии. Много от страдащите от сомнамбулизъм правят всичко с отворени очи. Минават покрай вас, без да ви видят. Вършат неща, които изобщо не помнят на другата сутрин. Дали това състояние се провокира от пълната луна, предава ли се генетично? Трябва ли човек да се измъква от леглото с изправени напред ръце и да върви по покрива, за да е лунатик? Трябва, но, ако се казва Фернандел и се разхожда по пижама с малките Фернанделчета, подредени зад гърба му.