Робърт
Бърнс
По
пътя ме застигна мрак,
планински вятър, силен мраз.
Замрежи всичко ситен сняг
и без подслон останах аз.
планински вятър, силен мраз.
Замрежи всичко ситен сняг
и без подслон останах аз.
За
щастие във моя смут
една девойка ме видя
и мило в своя дом приют
за през нощта ми даде тя.
една девойка ме видя
и мило в своя дом приют
за през нощта ми даде тя.
Дълбоко
й благодарих,
учтиво преклоних чело —
учтиво й се поклоних
с молба да ми даде легло.
учтиво преклоних чело —
учтиво й се поклоних
с молба да ми даде легло.
Тя с
тънко ленено платно
легло във къта ми постла,
наля ми в каната вино
и "лека нощ" ми пожела.
легло във къта ми постла,
наля ми в каната вино
и "лека нощ" ми пожела.
Когато
до самия праг
със свещ в ръката тя дойде,
девойката замолих пак
възглавница да ми даде.
със свещ в ръката тя дойде,
девойката замолих пак
възглавница да ми даде.
С
възглавницата във ръка
се върна тя при мен завчас.
Със таз възглавница — така
я взех в прегръдките си аз.
се върна тя при мен завчас.
Със таз възглавница — така
я взех в прегръдките си аз.
Тя
трепна в моите ръце
и каза, като в мен се сви:
"О, ако има в теб сърце,
моминството ми остави."
и каза, като в мен се сви:
"О, ако има в теб сърце,
моминството ми остави."
Тя бе
с коси от мек атлаз
и бяло като крин чело.
С уханни устни беше таз,
която ми постла легло.
и бяло като крин чело.
С уханни устни беше таз,
която ми постла легло.
Бе
хладен нежния й крак
и кръгла малката й гръд:
две малки, бели преспи сняг,
навяни в тоя таен кът.
и кръгла малката й гръд:
две малки, бели преспи сняг,
навяни в тоя таен кът.
Целувах
милото лице,
косите й от мек атлаз.
И тъй, с момичето в ръце,
във сън дълбок потънах аз.
косите й от мек атлаз.
И тъй, с момичето в ръце,
във сън дълбок потънах аз.
И пред
разсъмване почти,
за път когато бях готов:
"О, ти, опропасти ме ти" —
ми каза моята любов.
за път когато бях готов:
"О, ти, опропасти ме ти" —
ми каза моята любов.
Целунах
скъпото лице,
очите, пълни със тъга,
и казах: "Тия две ръце
ще ми постилат отсега."
очите, пълни със тъга,
и казах: "Тия две ръце
ще ми постилат отсега."
Тогаз
тя взе една игла
и дълго ши през тоя ден.
Сама по хладните стъкла
тя риза шиеше за мен.
и дълго ши през тоя ден.
Сама по хладните стъкла
тя риза шиеше за мен.
Години
има оттогаз,
бледнее бялото чело.
Но все по-скъпа ми е таз,
която ми постла легло.
бледнее бялото чело.
Но все по-скъпа ми е таз,
която ми постла легло.
Няма коментари:
Публикуване на коментар